Магнезият, който присъства в големи количества в царевицата, идеално възстановява недостига на този елемент, съпровождащ много от болестите, свързани със стареенето на организма. 150 г царевица покриват около 25% от нуждите на възрастен човек от витамин B₁. Тя съдържа също така важен антиоксидант – витамин E, който защитава от атеросклероза. Включването на царевицата в ежедневното меню намалява риска от болести на сърцето и рак. Съдържащите се в царевицата въглехидрати доставят енергия, без да причиняват отлагане на мазнини.

 

Царевицата произхожда от Централна Америка. Смята се, че е била отглеждана още 7000 години пр. н. е. За маите, ацтеките и инките тя е била не само основна храна, но и част от тяхната култура. Според ацтекската легенда Богът-слънце изпраща златна градушка (царевица), за да нахрани хората.
От Новия свят тя пристига в Европа с Колумб заедно с останалите новости. В началото са я наричали “индийско жито”. През XVI век започват да я отглеждат французите и италианците. Благодарение на испанците и португалците царевицата прониква в Африка.
Отначало тя не е била особено популярна, цени се само брашното, което се е произвеждало от нея. Едва през XIX век започва да се отглежда масово.
Понастоящем царевицата намира широко приложение в кухнята. От царевично брашно се пекат хляб и сладкиши, а също се приготвя италианската полента. То е основна съставка на мексиканската тортиля, от която пък се приготвят ястията тако и енчилада. Добавя се към салати или се сервира топла като гарнитура към месни ястия. Консумираме я също под формата на пуканки и корнфлейкс. Използва се за производството на бърбън.

300 милиона дневно
Толкова броя тортиля се ядат в Мексико всеки ден! Това прави над 100 милиарда тортили годишно!

Богиня в градината
Индианците смятат царевицата за една от богините на земеделието наред с фасула и тиквата.

В тяхната култура тя намира множество приложения:

• семената – като храна, за производство на олио, алкохол, за украшения,

• листата – за пълнене на дюшеци, производство на кукли и мокасини,

• за мъртвите – като част от инвентара, необходим по пътя към Вечните ловни полета.